Гледам мача и мисля за миналото и настоящето...и все повече мисля за бъдещето и за пътя който изминахме, за нещата който научихме, направихме и не направихме, за нещата който променихме и с който тотално се разминахме ,за възможността да получиш потупване по рамо и подкрепата на човек и приятел, за гласуваното доверие, за пропуснатите възможности, за местата който видяхме и не видяхме,, местата  на който искаме да бъдем, за мечтите който няма как да станат реалност поради липса на..., за това което правим всеки ден опитвайки се да изпозлваме отвсяка възможност и научим нещо ново, за всяко предизвикателсто, падение или поредното препятствие...За да можем да  научим и извлечем поука и оптимума от момента.....


....има смисъл ДА....